ПРАЗНИЦИ

1 Ноември – Денят на Народните Будители

Денят на народните будители е български национален празник,който се чества всяка година на 1 ноември.Той е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение,съхранили през вековете духовните ценности на нацията, сред които Паисий, Софроний, Левски, Ботев, Раковски, Вазов и мн. други.
1 ноември е денят на онези, които преди много години запалиха искрата на културата и просветата в душите на българския народ.А и на всички онези, които в съвременното общество мисионерски се грижат за културното и духовното израстване на нашия народ.

 

1 Януари – Васильовден

На този ден народът ни посреща новата година и извършва множество обреди, свързани с това.Още преди зазоряване децата между 5 и 12 години, въоражени със сурвачки-дрянови пръчки, украсени с пуканки, цветни конци и ушаф, тръгват от къща на къща и извършват обреда сурвакане.Със сурвачката се удря леко по гърба сурвакания човек, докато детето нарежда пожеланията си за здраве и берекет.Понякога се сурвакат и животни за плодородие.

 

Сурва ,весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!
На този ден се извършвали и гадания.смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предслазване на бъдещето.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна.Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка.Пече се баница или пита с дрянови късмети.
На Васильовден празнуват имен ден всички, носещи името Васил, Василка, Веселин или Веселина.

1 Mарт – баба Марта

Носенето на мартеница е български народен обичай.На този ден стопанката на дома ставала рано,измитала двора и запалвала буен огън.Скоквали от сън децата и тичали да прескачат огъня,за да ги болест не вестява,да им е весело през цялата година.После им връзвали мартенички, усукани с бели и червени конци.Когато  долитала първата лястовичка или щъркел,децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка.Според друго поверие мартеницата се слага под камък и след няколко дена се гледа какво има под него.Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други, по-едри буболечки- сполука с едър добитък.Това е било някога!
И днес хората се кичат с мартенички, за да си честитят пролетта.И до днес е запазен този свиден народен обичай.Мартеницата е символ на мир,любов, здраве и щастие.В белият цвят е втъкана чистотата и искреността, а в червения здравето и приятелската обич.С красота срещу злото-как хубаво го е измислил народът!

3 Март – Освобождението на България

На този ден отбелязваме края на Руско-Турската освободителна война и Освобождението на България от петвековното Османско робство.
Наричаме този ден национален празник на България.

 

 

 

Лазаровден

Пролетните празници Лазаровден и Цветница са сред най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието.Те са част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота.Те са съобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.В народните представи ясно личи сливането на езически и християнски елементи:възраждането,възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейската история за възкръсването на Лазар.
Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потърсим в тях връзката с древните култове към Богинята-майка,тоест към пораждащото начало и за това обредността е женска, в нея участват само моми.Тя осигурява здраве и плодородие, предотвратява суша и градушка и изобщо проникването на злото в бита и живота.
Момите,участвали в лазаруването, не са застрашени да бъдат грабнати от змей.Шествието,ритуалното обикаляне на домовете и песните-благопожелания имат характер на вербална магия,целяща щастие и берекет.Някъде в обреда на лазарките участват „булка и момък“-едно малко момиче, облечено в сватбени дрехи,а по-голямото е с калпак и мъжки дрехи.Те разиграват притчата за възкръсването на Лазар, на когото също предстояла женитба.
В едно село обикновено има по няколко групи лазарки.Бъдещите лазарки се събират предварително, за да си припомнят старите песни и да научат нови.Събират се на св.Четирдесет мъченици (9 март) и до Лазаровден се подготвят.

Великден

Един от най-големите християнски празници е Великден-Възкресение.Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята,за да спаси хората от греховете им.Проповядвал доброто и любов между тях.Но той бил осъден и разпънат на кръст-на трятия ден възкръснал и за това Великден се празнува три дена.
В полунощ на събота срещу неделя всички отиват на църква и след тържествената служба, известяваща възкръсването на Христос, се отправят към домовете си със запалена свещ в ръка.
На празничната трапеза задължително се отговява(така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове.Всички се чукат с шарени яйца за здраве.
Великденския поздрав е „Христос Возкресе“,а отговорът „Воистина Возкресе“.